Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10.2018 13:14 - Октомврийска призма
Автор: strandedmoon Категория: Други   
Прочетен: 267 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.10.2018 15:20


image
Октомври влиза в живота на всички с цялата си буря от дъжд, вятър и танцуващи листа. След почти безкрайния порой от думи, спадове и наранени чувства, идва време да се направи равносметка. Есента и нейната красота,заедно с усамотението й е именно тази преломна точка, която бележи спирането на пътя и криването към нова и непозната пътека.
С маркирането на новия месец, започва и края на 2018 година, а с наближаването на рождения ми ден, в последствие и Нова Година, целенасочено слагам границата между разума, чувствата и (не)постиженията си.
Равносметката е проста - минали са определен брой години, в някакъв добър случай остават може би още около 40. Може би? А колко желания минаха през главата и сърцето, не зная, вероятно хиляди.
Кога минаха другите, не се сещам, защото изтекоха между пръстите, дните и неизживените емоции,и непосетените места, и пропуснатите танци на листата под дъжда, срещи със залезите и изгревите. Всички тези мигове  бяха така близки и неоценени....
Но на кого е нужно всичко това? На мен, разбира се, и на всеки друг, решил все пак да живее, не само да оцелее сред прашинките на вселенското време и изпратените космически заявки вследствие на положително мислене. А то е като фокус, с които се замъглява истинското зрение, ако няма реално действие.
Но да се върнем на октомврийската призма. Очертанията  й са именно затова - да се види какво всъщност е преживяно, къде се е пътувало, какво е  (не)постигнато. Все такива въпроси, които идват в този период на годината някак от самосебе си. 
Ако човек има смелостта да сложи границата между това, което е искал, направил и пропуснал, със сигурност ще заживее по-ясно, може би целенасочено, защото в морето от  грижи по работата, децата и всички други ангажименти, се изпуска есенцията на живота. А тя се съсоти в октомврийската есен, златните цветове на листата, отраженията на залязващото слънце и изгряващата луна във водата и най-вече забележителността на дребните жестове, случайни усмивки и детското гушкане. Все едни такива прости неща, които се изпускат в морето от пожелания и нереализирането им, поради времеви ограничения. Дали е така? Не мисля, времето е еднакво за всички, личната организация, приоритети и действия са друга тема. Нали?
И все пак октомврийската призма е красива - не е розова, но е цветна - украсена в нюанси на сиво битие, червена жажда за развитие  и лична палитра от мисли и възприятия на ударите или победите  в житейската битка.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: strandedmoon
Категория: Други
Прочетен: 6733
Постинги: 4
Коментари: 0
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031